Внезапно напусна деня и се втурна нагоре… / автор: Петър Кацаров

 

plovdiv 12автор: Петър Кацаров/

Внезапно напусна деня и се втурна нагоре –
в смеха на звездите повярвал,
синът ми замина.
Години с живота над чашката
яростно спорим.
Години, с надежда,
жена ми оплаква двамина.

Очите си крие, чорапки потайно заплита,
корема си гледа, широките рокли си пробва.
Седи на балкона и гледа ли, гледа звездите…
А мен алкохол ли, какво ли ме тегли
към гроба.

Но някой ден тая проклета ракия
ще свърши
и луд към родилното и към живота
ще хукна.
До късно ще чакат изтръпнали
нашите вкъщи…
Ще чака кръвта ми,
все още безмълвна дотука.

Преди да пропеят петлите,
към утрото ранно
гласчето ще викне, ще плисне
над всички площади.
И там, в светлината –
високо над болки и рани,
над мене високо –
ще плаче жена ми от радост.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s