Внезапно напусна деня и се втурна нагоре… / автор: Петър Кацаров

 

plovdiv 12автор: Петър Кацаров/

Внезапно напусна деня и се втурна нагоре –
в смеха на звездите повярвал,
синът ми замина.
Години с живота над чашката
яростно спорим.
Години, с надежда,
жена ми оплаква двамина.

Очите си крие, чорапки потайно заплита,
корема си гледа, широките рокли си пробва.
Седи на балкона и гледа ли, гледа звездите…
А мен алкохол ли, какво ли ме тегли
към гроба.

Но някой ден тая проклета ракия
ще свърши
и луд към родилното и към живота
ще хукна.
До късно ще чакат изтръпнали
нашите вкъщи…
Ще чака кръвта ми,
все още безмълвна дотука.

Преди да пропеят петлите,
към утрото ранно
гласчето ще викне, ще плисне
над всички площади.
И там, в светлината –
високо над болки и рани,
над мене високо –
ще плаче жена ми от радост.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s